Дисплазия на тазобедрената става при кучето

Дисплазия на тазобедрената става при кучето – симптоми, причини и лечение

Ако някога сте забелязвали, че вашето куче започва да куца, избягва да тича или сякаш се движи по-трудно, особено след игра, е възможно да става дума за дисплазия на тазобедрената става при кучето. Това е едно от най-разпространените ортопедични заболявания при кучета, особено при по-големи породи, и може да причини дискомфорт, болка и промени в поведението. Добрата новина е, че с навременна диагноза и правилно лечение на дисплазията много кучета могат да водят активен и щастлив живот. В следващите редове ще разберете какво представлява това заболяване, как да разпознаете симптомите на болка в тазобедрената става при куче и какви стъпки да предприемете, за да осигурите на любимеца си най-добрата грижа.

 

Съдържание

Какво е дисплазия на тазобедрената става при кучето

Дисплазия на тазобедрената става (на латински Dysplasia articulationis coxae, на английски Canine Hip Dysplasia, известна и като „дисплазия на хълбочната става“) е хронично ставно заболяване, при което тазобедрената става не се развива правилно. Това води до отпускане, частична или пълна дислокация и болезнени артрозни изменения.

Заболяването е по-често при едри и гигантски породи кучета, но може да засегне и средни породи. Често се проявява двустранно, засягайки и двете тазобедрени стави.


Причини за поява (Етиология)

Дисплазията има генетичен произход и се предава по полигенен модел на унаследяване. За да се прояви, е необходимо наличие на множество гени, често в комбинация с външни фактори.

Най-честите допринасящи причини са:

  • Генетична предразположеност – заболяването е установено при над 80 породи.
  • Бърз растеж и наднормено тегло в ранна възраст – водят до допълнително натоварване на ставите.
  • Неподходяща диета – прекомерен прием на калории и протеини.
  • Липса или неправилен вид физическо натоварване – недостатъчна мускулна поддръжка около ставата.

При породи като Немска овчарка, Лабрадор ретривър, Ротвайлер и Кане Корсо се препоръчва профилактичен преглед още на 4–6 месечна възраст.


Как се развива заболяването (Патогенеза)

В ранните етапи ставата е прекалено отпусната. Това води до:

  • Разместване на главата на бедрената кост.
  • Постепенно износване на ставния хрущял.
  • Възпалителни процеси в синовиалната мембрана.
  • Образуване на костни израстъци (остеофити).
  • Плитка ацетабуларна ямка и сплескване на бедрената глава.

Тези изменения причиняват болка, куцота и ограничена подвижност.


Симптоми и клинични признаци за

дисплазия на тазобедрената става

Признаците варират – някои кучета нямат симптоми, докато други страдат от тежка куцота. Най-често се наблюдават:

  • Леко накуцване или „заешки подскоци“ при тичане.
  • Клатеща, люшкаща походка.
  • Скованост след сън.
  • Болка при изкачване на стълби.
  • Нежелание за движение и промени в поведението.
  • Намалена мускулатура на задните крайници.

Диагностика

За точна диагноза ветеринарите използват:

  • Физикален преглед и ортопедични тестове.
  • Рентгенография – за оценка на състоянието на ставите.
  • При съмнение – CT или MRI сканиране.

В България много ветеринарни клиники предлагат официална оценка по методите на FCI или PennHIP,( University of Pennsylvania Hip Improvement Program), което е особено важно за развъдници.


Лечение и рехабилитация

Методите зависят от възрастта и тежестта на заболяването:

  • Медикаментозно – противовъзпалителни и обезболяващи.
  • Хранителни добавки – глюкозамин, хондроитин, омега-3 мастни киселини.
  • Физиотерапия – хидротерапия, лазерна терапия.
  • Хирургия – тройна остеотомия на таза (TPO), тотална смяна на ставата (THR).

Превенция

  • Избор на кученце от проверен развъдник с извършени тестове за тазобедрена дисплазия.
  • Контрол на теглото.
  • Балансирана диета за растящи кучета от едри породи.
  • Умерено и правилно физическо натоварване.

Породи с по-висок риск

Някои от най-засегнатите породи включват:
Немска овчарка, Лабрадор ретривър, Голдън ретривър, и други.


Заключение

Дисплазията на тазобедрената става е сериозно, но управляемо заболяване, ако се открие навреме. При правилна профилактика, ранна диагностика и адекватно лечение много кучета могат да водят пълноценен и активен живот.