В България отглеждането на куче е свързано не само с любов и грижа, но и с конкретни законови изисквания, които всеки собственик е длъжен да спазва. Законът ясно регламентира правата и задълженията на стопаните – от регистрацията и поставянето на микрочип, през ваксинациите и грижата за животното, до поведението на обществени места.
Тези правила имат за цел да гарантират здравето и безопасността както на домашните любимци, така и на хората около тях. Нарушаването им може да доведе до глоби и санкции, затова е важно всеки стопанин да познава и да спазва установените разпоредби.
В тази статия ще намерите пълен и структуриран преглед на законовите изисквания за собствениците на кучета в България – преразказани и представени на достъпен език, с акцент върху най-важните моменти, които трябва да знаете.
По-долу е извадка от закона, а ето и линк: Закон за ветеринарномедецинската дейност
Раздел VI.
Домашни любимци и кучета за служебни, ловни и други цели
(Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.)
Чл. 172. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.)
Собствениците на домашни любимци са длъжни:
Да вземат мерки животните да не замърсяват обществените места, като почистват мястото след дефекация.
Да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни.
Да вземат мерки за предотвратяване на нежелано размножаване на животните.
При използването им за размножаване да се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и да не допускат застрашаване на тяхното здраве.
Чл. 173.
Собствениците на кучета са длъжни:
При извеждането на кучетата да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят за проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи.
Да представят ветеринарномедицинския паспорт при посещение при ветеринарен лекар.
Ежегодно да представят кучетата за ваксинация срещу бяс.
Когато ги отглеждат в затворени помещения, ежедневно да им осигуряват необходимата разходка.
Когато ги отглеждат вързани на открито, да им осигурят подслон и площ за свободно движение.
Чл. 174. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.)
Собствениците на кучета, навършили 6-седмична възраст, ги представят на регистриран ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика във ветеринарно заведение за:
официална идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на идентификационен документ (паспорт), отговарящ на изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5;
обезпаразитяване и ваксинация срещу болести по кучетата, различни от болестта бяс.
Собствениците на кучета, навършили 12-седмична, но не повече от 6-месечна възраст, ги представят за първоначално поставяне на ваксина срещу бяс. Всяка следваща ваксинация се извършва 12 месеца след предходната.
След извършване на действията по т. 1 и 2 ветеринарният лекар въвежда данните в Интегрираната информационна система по чл. 51, ал. 3 на БАБХ.
Ветеринарният лекар изпраща ежемесечно в ОДБХ справка за всички идентифицирани кучета през съответния месец.
Собствениците на кучета заплащат на ветеринарния лекар стойността на извършените действия и материали.
Дейностите по т. 1–4 за служебни кучета в организации на бюджетна издръжка се извършват от ветеринарни лекари в съответните ведомствени звена.
Чл. 175. (В сила от 01.01.2007 г.)
За притежаване на куче ежегодно се заплаща такса по Закона за местните данъци и такси.
Освобождават се от такса собствениците на:
кучета на лица с увреждания;
служебни кучета в организации на бюджетна издръжка;
кучета, използвани за опитни цели;
кучета, използвани от Българския червен кръст;
кастрирани кучета;
кучета, които придружават или охраняват селскостопански животни;
ловни кучета, собственост на лица с право на лов.
Приходите от таксите постъпват в общинския бюджет и се използват за намаляване броя на безстопанствените кучета.
Чл. 176.
Собствениците на обекти, в които се отглеждат, развъждат или предлагат домашни любимци с цел търговия, на пансиони, изолатори и приюти за животни, ги регистрират по чл. 137, като към заявлението прилагат удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните.
Изискванията към обектите се уреждат с наредба на министъра на земеделието.
Чл. 177.
Забранява се:
Извършването на следните хирургически интервенции над домашни любимци:
рязане на опашка;
рязане на уши;
изрязване на гласни струни;
отстраняване на нокти и зъби.
Отглеждането и развъждането на домашни любимци за добив на месо и кожи от тях.
Извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник.
Разхождането на кучета на детски площадки и на места със забранителни знаци.
(2) Интервенциите по т. 1 се допускат по изключение по преценка на ветеринарен лекар.
Чл. 178.
Кметовете на общини, райони и кметства организират контрол за спазване на изискванията по чл. 172, т. 1 и 2, чл. 173, т. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 3 и 4.